Сподели Мирослав Боршош пред Нова българска телевизия и пресофиса на БФКС минути след финала на Балканския шампионат по издръжливост, който се проведе в Копривцища на 27 август. Прочетете още за емоциите на Балканския шампион в състезанието и за ролята на конете в живота на човек, ангажиран с медии и продуценство.

Първо честита титла! Виждаме, че  сега си усмихнат, но през цялото време беше много сериозен и съсредоточен. С гръцката състезателка бяхте рамо до рамо до последния етап, разкажи ни какво се случи в последната обиколка, когато я изпревари с повече от 8 минути?

Беше много тежко състезание с много добре подготвени ездачи. В момента гъркинята е наистина най-добрата ездачка на Балканите и беше много тежка надпревара, защото двата коня се движеха през цялото време заедно.  Никой не позволяваше на другия да напредне много или да изостане, истински оспорвано състезание с много тактика, но прекрасно. 

Преследвахте се наистина - между 7 и 14 секунди беше разликата между двамата през цялото време. Още веднъж не ни казваш какво стана между двамата в последния етап.

Това е спорта издръжливост - просто един кон винаги е по-издръжлив от всички останали и тактиката беше да съхраня коня, за да покаже на финала действителните си възможности, защото той е един много качествен кон и това си пролича във финалния етап  на най-тежкото трасе. Там, на стръмния преход  Мунир показа , че е по-добър от гръцкия кон. 

Разбрахме, че  трасето е било доста каменисто?

Трасето е хубаво като почва за краката на коня, но много тежко - с много тежки изкачвания и спускания, истинско изпитание за всеки кон. Малко са конете, които могат да изминат 87 км. по това трасе.

Нещо повече да ни кажеш за твоя кон – каква порода е,  от кога тренираш с него?

Мунир е на 10 години, тренирам с него от около два месеца. Той се състезава в Унгария и там беше показал много високи резултати.  Преди две три седмици стана първи в Разлог на национално състезание и сега се възстанови най-бързо, с което колкото и нескромно да звучи показа, че е най-добрият кон на Балканите в момента. 

В момента, в който се случва това интервю тече преглед на конете, който ще определи най-добрия кон в състезанието -  носителя на наградата Best Condition.

Да,  това е награда за коня, който покаже най-добро физическо състояние по множество физиологични показатели. Когато е създаден самият спорт в него е заложена идеята да се пазят конете  и затова наградата е за този кон, който е успял най-добре да се възстанови, а това обикновено не е победителя. 

Имаш ли амбициите за нещо по-голямо от Балкански шампионат?

Аз смятам, че Мунир спокойно може да отиде на европейско първенство, но незнам федерацията как смята да процедира. Предстоят ни преговори с федерацията на кои състезания и как да участваме. Предстои ни много хубаво, но пак тежко и интересно състезание в Турция след 3-4 седмици. Така че за тази година вероятно това ще са състезанията. Ще видим за следващата година какво можем да направим.

Странното е, че ти си извън отбора и ставаш първи, но отборът става също първи – това означава, че вече имаме добра база да атакуваме нещо по-високо.

Ще попитате федерацията защо съм извън отбора и тези, които го съставят, това няма да го коментирам. 

Да обърнем нещата и да те представим. Ти си и наш колега – журналист. Би ли на разказал с какво се занимаваш сега?

Занимавам се с медии и с процудентство. Конете са ми хоби, но от хоби постепенно се превърнаха в страст и така започнах да се състезавам. Постигам добри резултати и това е втори живот, който водя извън медиите и продуценството. Втори живот, който много ми помага в другия, защото както знаете в него има много напрежение. 

Сподели с нас какво си помисли или каква емоция изпита  точно , когато пресичаше финалната линия?

На ум казах „Благодаря ти Мунир”, защото конят премина през много, много тежки изпитания и това, което исках е това, което се случи точно след финала – да развея българското знаме.