“Амбициозна е програмата ми за развитие на дисциплината прескачане на препятствия”

1. Г-н Вълев, Вие участвахте в конкурс за селекционер на националния отбор по прескачане на препятствия и бяхте одобрен от работна комисия, назначена от  Управителния съвет на БФКС. Как решихте да се кандидатирате за позицията?
Решението да се явя на конкурса за селекционер не беше спонтанно. Много колеги и представители от федерацията ме подканиха да кандидатствам. В началото идеята ми се стори абсурдна, но след време прецених, че мога да се опитам да предам опита, натрупан в годините и да помогна за развитието на конния спорт в България в момент, в който мисля той се нуждае от помощ и промяна.   

2. С какво мислите, че Вашата кандидатура спечели доверието на комисията?
Мисля, че това с което спечелих комисията беше, че  представих реално идеите си както за селекция и тренинг на националния отбор, така и за по мащабна работа с перспективните ездачи  и квалификация на инструкторите по места. С това, че предложих ясна концепция как според мен е необходимо да се работи по места и при централизираната подготовка.
Моята идея е да се започне с открити тренировки в основните центрове, на които да се посочи за всеки един кон и ездач какво трябва да промени и към какво трябва да се стреми. На тези открити тренировки да участват в отделено за тях време не само състезателите от разширения състав на националния отбор, но и всички желаещи да получат моите виждания за тяхното развитие. Това би създало възможност за една по-ясна концепция как по-правилно да се подготвят ездачите и конете, с което ще се даде възможност за по – добра изява на техните качества.

3. Какви са  приоритетите в развитието на дисциплината – прескачане на препятствия, които се поставяте като селекционер на  националния отбор?
Като цяло искам с общи усилия да повдигнем нивото на конния спорт в България. Приоритет ще бъде разширяването на основата от състезатели, от които да избирам национален отбор и ангажирането на една голяма част от колегите с тази задача. Определям програмата си като амбизициозна, защото целта ми е да работя за повишаване на цялостната квалификация. Искам да имам по-широк поглед върху състезателите в националния отбор и тези, които потенциално могат да намерят място в него като критериите ми ще надхвърлят чисто техническите резултати, а ще се фокусират върху цялостния потенциал и желание за  развитие.

4. Кои състезатели е важно да бъдат част от националния отбор, за да постигаме високи резултати? 
Ще работя както със състезатели, които тренират в страната и така с такива, които се изявяват в чужбина. Камен Неделчев и Аспарух Атанасов са от първата категория състезатели, които ще бъдат стълб на националния отбор, а от втората категория такава роля ще имат Росен Райчев и Валентин Вълков.

5. Какво смятате, че е необходимо да се промени и кой са позитивните практики, които бихте искали да доразвиете?
Основното, което трябва да се промени е съзнанието на колегите, че когато подготвят коне и състезатели трябва да гледат в перспектива тоест не трябва да се задоволяват с успехи в малките класове, а да наблегнат на правилното обучение, което ще е основа за по-голямо развитие. Да се поставят по-високи цели като резултати и участия в по-висок ранг състезания, което е немислимо без правилна начална подготовка на ездачи и коне, развивана поетапно до постигането на високи спортни резултати. Нивото за масово участие в конния спорт в дисциплината прескачане на препятствия е до 130 – 135 см. Големите състезания започват от 130 и завършват до 150 – 160 см. Когато стигнем резултати  на височина 140 – 150 см. сме си свършили работата.

6. Заложени ли са във Вашата стратегия за развитие на дисциплината определени дейности за фокусирана работа с младите ни състезатели от категория деца и юноши, които в последно време показват много добри резултати по време на международни състезания?
Да, идеята ми е да работя както с младите и перспективни ездачи,  така и с техните треньори по места, за да имаме ясна идея и обща цел. Генералната ми стратегия е да работя с млади хора – с млади ездачи и млади треньори, хора, докоснали се до западно-европейските практики. За мен формулата за развитието на един успешен състезател е постоянния стремеж към развитие съчетан с поглед към новостите и международния опит.

7. Кои Ваши качества като състезател мислите, че ще Ви бъдат полезни и на позицията селекционер?
Предполагам, че мога да предам  спокойствие и самочувствие на състезателите, както и желание и воля за победа.

8. Заставате начело на националния отбор по прескачане на препятствия, но вече не като състезател, а като треньор. Как мислите, че ще Ви приемат Вашите съотборници в новата Ви роля?
Надявам се да съм приет с доверие и желание за съвместна работа. В последните години се забелязваше разединение на отбора, но  мисля, че това може да се промени и да работим в екип, както с ездачите в България,  така и с тези, които тренират в чужбина.

9. Какви са приоритетите Ви като състезател, независимо от ролята на селекционер през настоящата година?
Като състезател ще се стремя да бъда достатъчно добре подготвен, че да бъда включен в националния отбор